Дъждовни дни

Лост изгледа новодошлата.
- Интересно, откъде и как си ме познала, след като дори и аз не знам кой съм?
- Не - знаеш кой си? - учуди се Мелания. - Да не казваш, че имаш амнезия?
- Именно. - кимна той, порядъчно намръщен. - И ако знаеш нещо по - добре казвай!
- Лост, знам, че е важно за теб, но сега надали е момента - обади се Нава. - Още по-малко начина
- Говори! - грънчарят беше хванал ръката на Мелания и стиснал.
- Е, не знам името ти, но съм те виждала в лагера на Сорой, няколко седмици преди смъртта му - каза тя. - И не като пленник. Говореше с Трангал и още неколцина виши офицери.
Рамада, която се беше замислила сега погледна към тях.
- И? - пусна ръката й
- Когато Трангал уби брат си, той премахна и онези от обкръжението му, които му останаха верни...
- И аз съм бил един от тези приближени - довърши Лост вместо нея. Отзад пък някой подсвирна - Някак си не съм изненадан да го чуя.

/съжелявам, че се забавих/

Амнезия?! Това го очаквах най-малко. А още по-малко да ме стисне за китката. Нима така се подканваха хората да ти разкажат историята ти, тази, която ти от дълго време търсиш? И все пак, намирахме се в такива времена. Нима бих тръгнала с тези почти непознати ако можех да бъда сигурна, че няма да ме нападнат изневиделица. Разказах набързо това, което бях видяла. Не беше много, но поне знаех, че човекът бе разбрал нещо за себе си.
Продължихме в мълчание. Отвреме на време исках да попитам едно или друго мъжа, но не ми стигаше кураж. Чуствах се нежелана и някак си нахална. Мъжът и жената обменяха реплики, но аз не ги слушах. Мислех си за това какво трябваше да направя когато отида в града. Да потърся тайна сгрупировка, канеща се да убие Трангал? Засмях се сама на себе си, бях толкова наивна.
Така и не разбрах кога стигнахме до портите на града...

П.П.:Уф, нямах никаква идея какво да напиша... както и да е, изкарах го някак...