Дъждовни дни

Гост

Е,ама не е особено приятно

- Няма нужда,свикнала съм да се движа без кон ... даже не помня от колко много време съм се качвала въобще на седло. Като човек доста го обичах,но вампирските инстинкти често убиват старите любими занимания. - Скръсти ръце и погледна отвеяно небосвода,сякаш той щеше да й даде отговор на всичките й въпроси.

Гост

Рамада изгледа пренебрежително Лост. Предпочиташе да тича, от колкото да е на един кон с него.
- А, чудесно, значи няма да се наложи да яздим заедно. - усмихна се тя невинно.
Беше благодарна за несъзнателното "разбиране", което беше проявила Мер и така я беше оттървала от неизбежността да е по-близо до Лост, от колкото иска.
Принцесата се обърна към Нава и после към вампирката :
- Мисля, че ще е по-добре да направи стената. Ако слънцето се покаже не искам да ти създава дискомфорт.
Нямаше на представа защо, но винаги беше харесвала белокосата Мер и беше изпитвала симпатии към нея.
- Ако не побързаме огненият приятел може да се върне и тогава ще стане напечено. Пък и искам да стигна тази година в Саврадия.
Принцесата нямаше намерение да се бави - предстоеше й погребение, коронация, а после и експанзия срещу Трангал.

Гост

Елфът кимна положително и се усмихна:
- Само спокойно.- промълви съвсем тихо и вдигна ръка към Мер, като притвори кристалните си очи и пое дъх. Друго можеше да не знае, но поне знаеше какво представляват магиите му и как да ги прилага правилно. Пръстите на ръката му се обвиха в бледо бяло сияние, което се разнесе около дланта му като мека мъглевина и бавно се насочи към белокосата, като се уви около нея като бяла змия. Нава присви вежди и отвори рязко очи, в следващият момент тази "змия" се разпръсна, изграждайки от начало бяла обвивка, като сфера около вампирката, постепенно избледня и стана напълно прозрачна:- Това ще те пази от всякаква светлина за около... денонощие.- отвърна още по- тихо и въздъхна някак задъхано. До него се приближи черната вълчица и наподобявайки гальовна котка се погали в краката му:- Разбира се, твоята защита ще я подновя.- усмихна се белокосият, като погали животното по главата с вре още обгърнатата в бяло ръка. Същото такова сияние се плъзна и по вълка, но много по- бързо избледня. Ишизу изръмжа доволно и притвори очи:- А сега... Слънцето.- вдигна глава нагоре, няколко последователни магии, рядко му се случваше да прави такова нещо, но пък това му харесваше, поне можеше да използва странната си сила за нещо полезно. Този път не само ръката му засия, а цялото му тяло. Белите му кичури се разлюлаха леко, като развени от лек ветрец.
" По- добре си затворете очите. Той е същинско Слънце, когато призовава Диска горе."- гласът беше спокоен и тих, но и някак странно напрегнат и идваше не от кого да е, а от черната вълчица, която отстъпи крачка назад:" Луд магьосник!"- засмя се тя и поклати леко глава, преди да залегне ида покрие очите си с лапи.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Пон Окт 06, 2008 6:42 pm

Нава довърши магията и Лост се усмихна на принцесата:
- Ти губиш. Повярвай ми сладуранке ( това е, за да я подразни ) подобна близост не ми е особено приятна. Благодаря за услугата - обърна се към Мер.
- А сега ако ще тръгваме?

Гост

Рамада се направи, че не е чула хапливото подмятане на Лост. Беше й под нивото да се занимава с него, още повече, че дори му беше благодарила преди това, а сега той се правеше на интересен.
- Нава, ако не възразяваш, някой ден можем да поговорим за магиите?
Принцесата се приближи до елфа.
- Винаги съм искала да изучавам магията по-обстойно, но притежавам само най-основните познания. Бих желала да мога да импровизирам с нея и да напредна.
Знаеше, че не е нито мястото, нито времето, но искаше да се подсигури, че все някога ще научи нещо повече за това тайнствено изкуство, което така силно я привличаше.

Гост

- Разбира се.- усмихна се елфа, бялото сияние около тялото му вече угасна, наподобявайки угасваща факла:- Ако някой е роден с зародиш да притежава някакви магически сили, то той може да достигне до много високо ниво... с упражнения.- понякога сам се изненадваше от себе си, казваше неща, които рядко можеше сам да осъзнае или да разбере, но ги казваше и знаеше как да ги изпълни без да се замисля, само когато дойдеше времето.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Вто Окт 07, 2008 10:42 am

В главата на грънчаря изведнъж нахлу нов смомен
Беше в кръчмата в един човешки град и играеше карти. По точно покер.
Един от другите играчи смени 2 карти. Лост ( тогава Сорой) пък замени тройка пика и 5-ца купа за десятка и вале каро. Новата му ръка бе по - добра от предишната, но не беше особено силна. Тогава ( макар сега не знаеше лично разузнаваше обстановката в града, който превзе няколсо дни по - късно).
- Ти пак ли мамиш- крясна един от играчите и прасна съседа си. В следващия миг настана масов бой. Една лампа някак си падна от тавана и избухнаха пламъци.
Сорой и още неколцина успяха да се измъкнат от горящата сграда. Един от тях - елф се смееше доволно.
Смоменът изчезна и Лост се обърна към Нава:
- Нава, искам да те питам нещо. Случайно да имаш роднина с червена коса и котенце, което го придружава?

Гост

Белокосият пребледня, не че по принцип кожата му не беше изключително светла, но сега стана още по- странно и зловещо бледа:
- Ти... от къде...- промълви тихо и се вгледа в Лост с разширени очи:- Имам брат близнак, червенокос и с червени очи, но може да се каже че сме напълно еднакви и той... наистина се движи с малко бяло коте, често на рамото му. Но от къде...- поклати леко глава и пое дъх, сякаш се опитваше да проумее нещо свързано с брат му:- От къде знаеш?

Гост

Рамада наблюдаваше сцената заинтригувано. Определено Лост беше нещо повече, от колкото си мислеше, че е. Спомените му бяха обезпокояващо странни, а фактът, че говори елфски и оркски съвсем не беше съвпадение.
Принцесата прехвърли погледа си от мъжа към Нава, който беше все така прибледнял. Сякаш му говореха за призрак от миналото, който иска да забрави. А можи би наистина искаше?
- Явно нещата никога не са такива, каквито изглеждат. - промърмори си тя загледана в Ишизу.
Черната вълчица явно я чу и разбра, защото се обърна към Рамада и кимна утвърдително. При други обстоятелства, благородничката би се впечатлила силно, но сега като че ли приемаше като даденост и задължение Ишизу да е разумна.
- Можеш ли да говориш с мен? - попита тя тихо.
Искаше да види докъде се простират възможностите на животното. То беше някак прекалено магнетично и обаятелно и само с един поглед беше спечелило Рамада на своя страна. Междувременно Нава и Лост продължаваха да се гледат в недоумение ...

Заглавие: Re: Дъждовни дни Вто Окт 07, 2008 4:51 pm

Лост вдигна рамене:
- Нямам представа. Просто спомен. Играх покер в кръчма, но стана сбиване и пожар. С брат ти бяхме сред оцелелите. Той изглежда се радваше на жертвите. Не знам от кога е този спомен, но над 16 месеца. Не знам и какво значи, нито защо се появяви точно сега.

Гост

" Мога да говоря с всеки го, ако той пожелае."- отвърна вълчицата и сякаш се свърза телепатично с принцесата, това беше една от способностите на Ишизу. Тя можеше да говори мислено, но и по този начин можеше да се изразява пред всички, за сега осъществи връзката само с Рамада. Погледна за миг към Нава, като имаше чувството че той след малко може да се срине, дали от гняв или от ужас, трудно беше да го определи дори и тя, която беше прекарала години с него.
- Брат ми... той е чудовище.- заговори елфът и поклати глава:- Разликата между мен и него... той обича да убива и изтезава, но не и аз. За последно го видях преди две години, тогава беше сериозно ранен, но ние... тези като нас, `Неродените`, трудно можем да бъдем убити от обикновен пожар или немагическо оръжие.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Вто Окт 07, 2008 5:03 pm

-Неродените ли? - полюбопитства Лост. Какво имаш предвид?

Гост

- Сложно е...- въздъхна Нава, до сега не му се беше налагало да говори за това, за миналото си, но нямаше избор, ясно беше че събралите се в този момент подкрепяха една и съща страна и ако искаха успех, не трябваше да имат усложнения с тайните:- Аз и брат ми сме неродени, творения на магия, по- точно на сблъсъкът на две могъщи магии... едната на нощна елфа и велик войн, а другата на елфическа вещица желаеща мощ и вечен живот. Никога не сме били деца, не сме играли, от мига в който сме се появили на този Свят всичко около нас е битка, смърт, мъка... като Ника е любител на всичко това, а аз... бягам... бягам от спомените на онази вещица, които все още вилнеят из съзнанието ми.- въздъхна пак и приведе глава, като затвори очите си замислено:- Както казах, сложно е, ние просто не сме се раждали, просто сме се появили.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Пет Окт 10, 2008 10:44 am

След разказа на елфа настъпи мълчание. Любопитството на Лост обаче се беше разпалило и след малко заговори отново:
- Ами тя? - попита той и кимна към Ишизу. - Не разбирам от магии, но ми се струва, че и тя е такова създание.
Напред в далечината се показа пушек
Like a Star @ heaven

Гост

- Тя е демон- пазител.- отвърна моментално елфът, това беше нещо, което нито тя, нито пък той криеха. Никога не са мислили да го крият, пък и беше нормално, поне според него:- От типа на ангелите- пазители, но Ишизу е демон, моята пазителка и вярна приятелка. От години сме заедно и мога да кажа, че без нея вече не мога.
" Оу, колко трогателно."- обади се вълчицата и гласът й се чу от всичките:" И аз те обичам, Нава, но нали знаеш че не съм по споделянията?"
- Напълно наясно съм.- въздъхна белокосият, но се усмихна леко.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Нед Окт 12, 2008 10:34 am

...Пушекът вече се виждаше ясно. След малко видяха горяща ферма. Група хора опитваше да изгаси пожара, като заедно с това се бранеха от 7-8 орка, двама елфи, други двама човека и минотавър..

Гост

Рамада се вгледа в червените пламъци и застина за секунда. По дяволите мразеше огънят. Преди време в палата беше изгоряло едно крило и едва я бяха спасили от горящата стая. От тогава имаше лоши спомени и мразеше пожарите.
- Аз няма да вляза там. - каза тя твърдо.
Всички я погледнаха невярващо. Що за принцеса беше щом не можеше да овладее собствените си страхове?!
- Какво? - Лост се обади. - Ето че най-накрая страхът в тебе се обади.
Със сигурност просто я предизвикваше, а не й се подиграваше. Рамада го знаеше, но изведнъж кръвта нахлу в главата й. Тя стисна зъби и го изгледа високомерно.
- Няма да вляза там ... - за секунда се замисли. - Не и с това животно. Ще се подплаши от пламъците.
Момичето скочи и тръгна към фермата. По дяволите, не искаше да отива там. Бясно чувство на страх и ужас я беше стиснало като пипало за гърлото и тя нямаше представа как да се оттърве от него.
"Хайде, няма нищо. Просто пари. Като горещата вода във ваната! "
Рамада извади оръжието си бавно и го завъртя два пъти. Трябваше да преодолее страха си. Не погледна дали останалите идват зад нея, а извика и се хвърли в пламъците. Пред нея се изпречиха два орка. Тя се сниши и замахна. Първият рухна. После се изправи и завъртяйки се парира удара на втория, за да може да го скъси с една глава. След това се насочи към вътрешността на фермата, където имаше още чудовища. От мисълна, че трябва да си платят за това свое деяние беше забравила, че около нея всичко гори.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Сря Окт 15, 2008 10:40 am

Лост извади меча и слезе от коня.
- Ако знаеш как се призовава дъжд - обърна се той към Нава - сега е момента да го направиш. - Влезе във фермата и се изправи пред един орк. Зеленокожият държеше 2 ятагана. Мечът на грънчаря описа плетеница и ръцете на орка паднаха последвани миг по - късно и от главата. Лост направи още няколко крачки и пред него се изпречиха човек и минотавър. Бърз напад и човекът бе мъртъв. Минотавърът замахна и удара на чукът му строши меча на грънчаря. Лост се наведе под следващия замах и с остатъка от оръжието си удари чудовището в слабините. Веднага се изправи и му преряза гърлото. В следващия миг удар в гърба го накара да залитне. Обърна се и видя един елф също без оръжие. Дългоухият атакува отново...

Гост

- Уви, това не го мога достатъчно добре.- проговори сепнато и присви очи, като се вгледа в пламъците. Връщаха му толкова стари спомени, стари и прекалено далечни, но не беше сега момента да се замисля за миналото си. Зеленото острие проблесна в ръцете му зловещо и сякаш то само контролира елфа. Бледо сияние се прокара от дръжката към ръцете му и спря до китките. В следващият момент удари атакуващият елф с дръжката на Джиерда и пристъпи крачка напред:
- Лост. Добре ли си?

Заглавие: Re: Дъждовни дни Пон Окт 20, 2008 12:09 pm

- Да, благодаря.
Лост се върна до убития преди малко орк, взе ятаганите му и продължи напред. Изправи се пред други двама зеленокожи. Единият беше въоръжен с бозуган на верига, а другият с брадва. Грънчарят ритна този с брадвата в слабините и после в главата събаряйки го. След това му се наложи да отскочи и боздугана на другия орк строши една глинена делва, която самият Лост беше направил.
- Това беше произведение на изкуството. - Грънчарят, отбягна още един удар, хвърли десния ятаган и го заби в гърлото на противника си. През това време другия орк се изправи пъшкайки. Лост подскочи и се завъртя, като същевременно прехвърли ятагана в дясната си ръка. Ритникът му попадна в гърдите на зеленокожия, запрати го назад и изглежда го сблъска с някой негов съмишленик...

Гост

Рамада обърса мокрото си от потта чело и се завъртя още веднъж отсичайки главата на един орк. Тръгна напред и видя един елф, който стоеше като статуя пред нея, подсмивайки се подигравателно. Двете остриета се срещнаха пред лицата на биещите се.
- Имаш ли предпочитания как да умреш? - попита елфът.
Рамада се отблъсна назад и го ритна в корема. Той се преви за секунда, а тя отговори :
- Всъщност, тъй като съм благородна ще предотстъпя на теб ред си, но не съм така добра като теб и няма да те питам как искаш да умреш, а направо ще те убия.
Принцесата вдигна оръжието на нивото на главата си и зачака атаката на елфа. Такава последва, при това твърде бързо. Рамада едва успя да удържи устрема му и да завърти меча, така че да преминат в основна поза в фехтовката, която беше идеална за защита. Той отново атакува, завъртайки острата си катана и принуждавайки момичето да отстъпи. Тя, разбира се, реши да играе по неговите правила, давайки му възможността да я подцени - знаеше, че елфите са високомерни и имат слабостта да се мислят за нещо повече от другите.
И не сбърка. Елфът като че ли се отегчи от обикновените нападения и защити, които прилагаше Рамада и леко свали гарда си. Принцесата използва именно този малък пропуск и се престори, че се навежда, но преди да го направи напълно прехвърли меча си в другата ръка. Елфът направи посичащ финт, а Рамада отвърна с острието на меча си. Мекият хълбок на елфа запулсира от болката при съприкосновението с оръжието на принцесата. Без да чака повече, тя се изправи и го изрита. Без да може да отвърне, той падна на земята, а Рамада освободи едната си ръка от меча с думите :
- Инферно.
От дланта й излезе светъл лъч, който опърли елфа. Доволна от ефекта, принцесата се обърна с поглед затърси Лост. Не че й беше притрябвал, просто искаше да се увери, че не е забъркал някоя каша.

Заглавие: Re: Дъждовни дни Нед Авг 23, 2009 10:55 pm

Лост продължи към изритания орк, който от своя страна беше блъснал с тялото си някакъв елф и го беше съборил. Грънчарят скочи напред и заби ятагана в гърлото на зеленокожия. През това време елфът се изправи с меч в ръка.
- Имаш ли последно желание? - попита той докато атакуваше.
- Благодаря сега не ми се тренира - отвърна Лост след четвъртия или петия удар от страна на дългоухия и на свой ред нападна.- Елфът парира насоченото към главата му острие, но грънчаря бързо и леко свали ръката си и го заби в гърдите му. Меча на убития беше с доста по-добро качество от ятагана и Лост ги размени. Затърси с поглед принцесата и я откри в съседната стая. Наблизо пък се чу шум от падащ покрив.
- Да се махаме! - заяви той.
Рамада само кимна. Излязоха, а след секунди горящия покрив рухна окончателно. Лост се огледа обаче за фермата май не можеше да се направи много, даже нищо, но поне обитателите бяха живи. Останалите от групата също изглеждаха невредими. В посока откъм столицата бързо приближаваха дузина коннници...

/Пиши още един пост тук и се прехвърляме в столицата/

Гост

За жалост фермата се срути пред очите на принцесата. Все още не се беше оттърсила от спомените си, но поне беше преодоляла като цяло страха си от огън. С коса в бепорядък, и цялата омазана в сажди, принцесата непрекъснато сумтеше, докато напускаха фермата. За щастие, спътниците им и обитателите на фермата бяха невредими.
- Това е заради тебе. - Рамада се обърна към Лост и се метна на коня си. Не знаеше защо обвинява него, но по някаква странна причина искаше той да е причина за всичките им беди.
От пътя към столицата се зададоха група конници. Рамада не можеше да прецени дали са приятелски настроени, затова отново измъкна меча си. Когато се приближиха на около стотина метря, принцесата видя знамето на царските войски и успокоена прибра оръжието. Насочи коня си напред, право към тях.
- Пази се от пътя, девойче! - извика един офицер, който се беше отделил и бе избързал напред.
Кръвта нахлу в главата на Рамада и тя яростно стисна юмруци.
- Девойче! - гласът й се извиси в невъобразими децибели. - Девойче! Мери си приказките, защото от утре може да се окажеш на улицата, войниче!
От очите й прехвърчаха искри. Може би единствено заради тези очи, офицерът я позна и си глътна граматиката.
- Да вървим. - отвърна тя просто, вече по-спокойна.
Беше видяла въздействието на личността си върху мъжа, затова се чувстваше малко по-добре. Но за кратко. На лицето й се появи отново сериозна гримаса, а очите й се натъжиха. Принцесата все пак отиваше да погребе баща си ...

/Ако искаш пиши един пост как е минало пътуването и като си готов ще пиша в столицата./

Заглавие: Re: Дъждовни дни Пон Авг 24, 2009 12:32 am

- Заради мен?! - нервира се Лост докато се качваше на коня си. - Още малко и ще се окажа Бог на разрушенията. Арогантна, разглезена хлапачка! Но доста хубава - последното го измърмори по - тихо, но пак се чу. Конниците приближиха и се оказа, че са от царските войски. Офицерът се сопна на принцесата, без да я познае, което я накара да демонстрира гласовите си възможности.. Продължиха в мълчание. По едно време Лост приближи коня си до този на Рамада
- Извинявай, че те нарекох арогантна и разглезена - каза й той. Но не ми харесва да ме обвиняват без причина. Макар, че може би имаш известно основание.
Той отдръпна коня си в страни. Отзаде им се дочу конски тропот. Някакъв ездач ги приближаваше

Гост

Ния се приближи към един мъж на приблизително 30 години и една жена приблизително на нейната. Усмихна се и попита:
-Може ли да пътувам с вас? Тук никога не е сигурно....
-Да, естествено, ела - каза принцесата. -Но първо - каква си?
-Аз съм Мелания дьо Ризо.
-Имам превид на чия страна си?
-Баща ми е бил убит от Сорой. Според теб на чия страна съм?
-Добре идвай. Но - момичето извади меча си - знай, че сме въоръжени. Ако тръгнеш срещу нас...
-Няма, честна дума.
-Защо да ти се доверим?
-Защото... - момичето се замисли. - Дръж - тя хвърли малка чантичка, която носеше през рамо. - Това са всичките ми пари. Без тях не мога нищо.
-Не, можеш. И точно това ме кара повече да се съмнявам в теб. Това ми изглежда направено по план - ако ни предадеш, ще получиш повече пари от това. Много повече. А и откъде идва това доверие? - каза принцесата.
-Ето защо да ми се доверяваш - Мел вдигна леко ръкава на наметалото си и показа белег. Беше написано: Убий Трангал или умри. Това е последното желание на баща ти. Подпис:Арниса дьо Ризо. Беше изписано така красиво, че беше невъзможно да е било направено от някой предател. Момичето свали ръкава си.
-Ти си жигосана! Ако те хванат... - промълви мъжа.
-Умирам в най-добрия случай - довърши момичето.
-По-скоро ще те измъчват, след което ще бъдеш изгорена жива. Но защо ни се доверяваш?
Мели се приближи и прошепна:
-Още от началото те познах - после добави по-високо: - Е, ссега доверяваш ли ми се?