Дъждовни дни

Лост насочи вниманието си към белокосия. Всички в Угер знаеха, че елфите са зли. Поне повечето. Този не изглеждаше враждебно настроен, може би беше от добрите. При всички случаи обаче в него имаше нещо странно, както и във вълчицата. Дори Лост, който беше сигурен, че не знае магии можеше да усети вълшебството в тях.
Сега обаче не му беше до това. Просто защото изведнъж в главата му нахлу нов спомен

Този път беше на около 16г. Седеше, а на масата пред него имаше някаква игра. Дъска на черни и бели квадратчета и фигури в същите цветове. Юношата премести една бяла фигура приличаща на кон. Другият играч, в който разпозна елфа от пътя се загледа в дъската за малко и после се предаде.

Грънчарят се върна в настоящето а там...

В това време Джесика се приближи към новодошлите.
- Благодаря за помощта. - каза тя. - Не знам дали щях да се справя ако не се бяхте появили.
Лост се обърна към нея.
- Аз се казвам Джесика. - представи се жената.

- Аз пък съм Лост - Джесика и грънчаря си стиснаха ръцете.
- Нава - представи се и елфа.
- А сега ме извинете за малко. - Лост се затича между дърветата. Настигна Рамада и коня й.
- Искаш ли нещо? - попита тя.
- Може да съм чаровник, но в този случай просто реших да потичам ухили се той.
Принцесата се накани да отвърне нещо, но силен рев разтресе гората...

- Да мога. - отвърна Джесика и извади лъка си.
"Къде си?" - попита отново наум тя. Вече трети ден от вълка и нямаше и следа. "Къде си имам нужда от теб"
"След по малко от минута пристигам." - гласът изпълни съзнанието и.
Още докато тя въздишаше, че го е чула зад нея се чуха стъпки. Тя се обърна и там сотеше вълка.
- Да вървим да им помогнем. - каза Нава

Ревът още не беше заглъхнал, а Лост и Рамада вече бяха изадили оръжията си. Грънчарят се озърна и забеляза наближаващите между дърветата белокос елф и Джесика следвани от 2 вълка. Ревът се повтори...

Лост, като останалите гледаше занемял огнения лъв. После принцесата прибра оръжието си и прошепна на другите да бягат към пътя. Грънчарят последва примера й. Останалите също не си губеха мремето.
Някаде зад тях конят на Рамада изцвили отчаяно...

Шестимата достигнаха до пътя и сряха запъхтени. Закриващите слънцето облаци още не се бяха махнали, но беше въпрос на време и това да стане. Проблемът беше, че огненият лъв явно не се беше заситил само с коня на принцесата и сега наближаваше...

Лост също се метна на коня си. Нава и Джесика последваха примера и четиримата препуснаха с възможно най-голямата бързина , следвани от вълците, които също даваха всичко от себе си....

Рамада пришпорваше конят си и изтискавше силите му до краен предел. Животното беше принадлежало на орки - което значеше, че не е много охранено, а за обучено да не говорим.
"Просто идеално!"
Конете щяха да се изморят бързо, защото орките ги бяха пришпорвали. Ефектът от заклинанието за вятър беше отминало, а облаците отново бяха закрили слънцето. Сигурно беше въпрос на време да се махнат, но тези минути можеха да се окажат фатални за бегълците.
Изведнъж Рамада чу някой да подвиква :
- Здравей,Рамада! Отново ли избрах лош момент ? И аз не съм в добри отношения с тези лъвове.
Принцесата разпознаваше този глас. Принадлежеше на нейна стара позната, която си мислеше, че няма да срещне скоро.
- Твоето просто е дабра да идваш в такива моменти! - извика Рамада.
Огненият лъв отзад приближаваше заплашително. Този път щеше да последва битка. Нямаха шанс и единствената им надежда бе слънцето да изгрее. Пък и чудовището беше защитено със закон и ако го убиеха щяха да намалят значително малката му популация ...

(Предлагам Огнения лъв да не умира ... жал ми е за животното ... )

( Съгласен. И мен ми е симпатичен)

Огнения лъв издиша пламък към групата, но не улучи никого. Лост го атакува с меча, обаче чудовището го перна с лапа и го отхвърли няколко метра назад. При удара разкъса и ризницата му. Грънчарят се изправи и отново се включи в битката. Към тях се присъедини и познатата на Рамада, но дори и тогава звярът имаше превес. Съвсем неочаквано облаците се разпръснаха и слънцето блесна прово в лъва. Той изрева и изоставайки битката се втурна към гората....

Лост огледа меча си. Беше нащърбен от люспите на огнения лъв. Ризницата му пък направо беше направена на парцал. Трябваше да смени и двете при първа възможност. Грънчарят прибра меча и се обърна към другите:
- Тя е права. По добре да се махнем от тук. Между другото като започнахме със запознанствата това са Джесика и Нава. Аз пък съм Лост.

Катри,къде са му на Нава стреличките ?

- Всеки нормален човек би се съгласил,но лично аз не се считам за нормална. Малко ще пепелясам,но го призови,щом искаш. Все още има сенки наоколо,които да ми помогнат. В ръжете й се появи малка ледена висулка,с която започна да си играе,докато гледаше Нава изпитателно. Не знаеше защо,но не се страхуваше от слънцето,макар и да знаеше,че би трябвало,щом е вампир. Вече не знаеше какво е в действителност. 'Нищо може би. Нирвана. ' Отметна бялата си коса назад и погледна земята със сините си очи,които бяха добили по-тъмен отенък.

Да не ги вади,че и тази си обича косата

Мерсилис едва забележимо се усмихна.
- Щом е така,давай - Стисна ледена висулка и разтопената вода се разписна по светлата й длан. - Би било доста вълнуващо една стена да те държи на сантиметри далеч от смъртта. Би било,о,да.
' Каквото и да става,поне не мога да кажа,че си прекарвам живота като зряла скучно'

Лост се включи в разговора:
- Добре де, даже и да направиш тази стена пак не ми е ясно, как ще се придвижи без кон? Освен ако ти - погледна Рамада не й отстъпиш твоя и не се прехвърлиш тук - потупа задницата на неговия.

П.П. Слънцето в Угер не убива вампирите. Само ги заслепява и им причинява силна болка.