Стратегия ...

- Какво смятате да правим, генерале? - долетя въпроса на задъхания орк.
Трангал пристъпи напред към картите и се огледа. Обзе го отчаяние и стисна ядосано юмруци. Пратеникът все още чакаше зад него, за да получи нарежданията си.
"Не можа ли да се гътнеш по-рано!"
Ядосваше се, че кралят е умрял два дни преди предвиденото от него. Очакваше, че ще се спомине на втората седмица след смъртоносната рана с отрова, но ето че проклетникът беше ритнал камбаната по-рано и не беше опразнил постовете на селото. Ако не бяха по-подсигурени, Трангал знаеше, че щеше да спечели тази стратегическа битка. Селото се намираше близо до реката, която можеше да стане плавателна стига да се намереха подходящи кораби. Елфът знаеше, че хората имат други проблеми с останалите му войски и никой не се занимаваше с корабостроене. Неговите инжинери щяха да са готови, но ето че кралят провали всички планове.
- Каквото трябва. Вземи малък отряд и навлезте в териотрията след селото. Гледайте да изгорите колкото може от горите и да плячкосате повече неща.
Оркът наддаде мучащ рев и покланяйки се излезе от палатката на елфа. Трангал докосна с пръсти челото си в знак на отегчение и се насочи към походната си масичка. Сипа си червено вино и го изпи на един дъх. Нямаше време за губене, но трябваше да отслаби ресурсите на хората. Пък и до колкото имаше информация от Калгари сега на трона щеше да седне дъщерята на краля - някаква си Рамада. Разглезено и горделиво момиче. Чудесно. Елфът имаше планове да срине кралския двор от вътре. Естестевено, баронът беше съгласен с тези планове - да се опита да се ожени за принцисата и да поеме управлението в свои ръце и съответно да го предаде на Трангал.
"Всичко ни е в кърпа вързано. Само малката да не направи някой въртел" - беше казал Калгари.
" Омагьосай я с думи за вечна любов и щастие и е в ръцете ти." - отвърна Трангал.
Баронът беше кимнал в знак, че ще направи всичко възможно. Все пак мисълта да бъде крал на хората го блазнеше прекалено много.
- Хахаха. - засмя се искрено елфът.
Само че Калгари нямаше да живее достатъчно да се радва на придобитото, защото главата му бързо щеше да падне след като хората станат под властта на Трангал. Все пак ги мразеше. Мразеше и баронът, но не го показваше. Елфът стисна чашата между пръстите си и тя се спучи на хиляди малки парченца ...

- Няма ли най - накрая да мине това погребение? измърмори Калгари и се огледа в огромното огледало. На главата на отражението си виждаше корона.
- Крал Калгари - прошепна той ухилен. После се върна до масата, където имаше перо, хартия и мастило и продължи да пише. Бе разбрал, че за фронта е заминала платата на войниците и сега пишеше на господаря си наученото. На всичко отгоре командирът на охраната беше ветеран с огромен боен опит, така че смъртта му само би била от полза на Трангал. А и без друго с барона не се разбираха.
Калгари довърши доклада си и отиде в съседната стая, където го чакаше готов пощенски гълъб. Предателят върза мисмото за крака на птицата и я отпрати.